Slavena Hristova

One month in Sicily as a volunteer in a social inclusion project.
I spent the whole of April 2022 in a very beautiful small city in Sicily, called Modica, working as a volunteer with nine other girls in a project for social inclusion. We lived in the ancient part of the city, called Modica Bassa.
All the houses were made from stone and kept in a baroque style. There were a lot of stairs in the whole city leading to beautiful panoramic views.
The first week we had facilitation training that was very intense and interesting. The next three weeks, we would facilitate our own activities in high schools, help centers and migration centers. We worked mainly with refugees and local teenagers. All our activities were centered around the topics of migration, discrimination, bullying, violence, human rights, and social inclusion.
This whole experience was incredible and was one of the best decisions I have ever made. It was enriching in every possible way. I broadened my perspective and opened my eyes and heart to different people. I realized a lot about myself and learned how to be a team player. I recommend everyone to go on a longer project and dive in a new culture and experience it to the fullest.

Elvira Stoeva

With the help of the Active Bulgarian Society, I spent the whole month of April in the beautiful town of Modica, but actually, one month was too short! I had the time of my life, spent with the best people ever. Our team consisted of three Bulgarian girls, four Polish, and three from Italy. When I applied to the project I really did not expect to meet people that I like THIS much and to also learn so many life lessons and really gain so many skills and knowledge, but here I am.
As soon as we arrived we were welcomed in a great atmosphere by the organization {Associazione Attiva-Mente}. The first week of the project was the Training week. We all consumed so much information that we felt like we could explode, but not only that, we learned a lot by doing. Activities always lasted longer than the schedule because we all just had so much to say, I mean, a room full of young progressive women, ten in total? What else did they expect! With this in mind, everything went very smoothly and we always felt that we are in a safe space where we can learn, ask, share our opinions, exchange information, and be honest and vulnerable. I think that the knowledge and skills that we learned are very useful, not only in non-formal learning, Erasmus+, or other Social projects but also in daily life. I learned how to be an active listener, how to bring the attention of participants and/or audience onto myself, how to accept feedback and not interrupt, and how to spark discussion between people.
In the next weeks, we went to nearby towns - Scilly, Marina di Acate, and Ragusa, where our tasks were to implement workshops and try to cheer up the people with games. We also learned a lot about the reality of refugees and immigrants who were mainly from the Middle East and Africa in general. Previously I had no idea that the influx of people coming to Italy and Europe was this big and that they had such tough lives, I don’t know if that is because of my personal ignorance or the lack of awareness about the topic. I think we should talk about it more because it’s crazy that such things are happening in the 21st century. In Ragusa, we learned about Caritas and the “Housing First” model which was very interesting.
Our hosting organization taught us how to operate a web radio and we did a show on the web radio “Sbaglio” each week! We were also introduced to the opportunity to create personal projects, which we would then realize in the last week. I chose to make a photo exhibition with Julia, one of the Polish girls, and it was sooo great, seeing things come to life, we need to go back and do it again next year or something! In the third week, we facilitated icebreakers and activities with high-school students, part of which were on an Erasmus+ Youth Exchange! It was fulfilling to see my efforts bear fruit when I saw the teenagers having an interest in our discussions and opening up.
Of course, I can’t even begin to talk about all the cultural exchanges that we all experienced as we spent all day with each other, every day. Finding so many things out about Sicily and Italy as a whole, the similarities that we (Bulgarian) and the polish group had, we celebrated Catholic Easter together, celebrated also the Bulgarian Flower holiday (Palm Sunday) on accident by going on a picnic and flower-picking near the Modica train station; attended the San Giorgio festivities in the town, etc. For me, it was a very very important experience to live with people I don’t know as well as living on my own in a way. I feel so grateful and I could never forget all the memories that we made with the girls and all the fun we had!

Ямур Имамова

Измина почти седмица откакто се прибрах от проекта в Модика. Единственото нещо, което изниква в ума ми, когато си спомня за времето, прекарано там е любов. И обединение. Енергията, която усетих там е неописуема и съм благодарна, че имах възможност да осъществя това незабравимо приключение. Надявам се да се върна пак!

За мен самата това беше голямо предизвикателство. Бях изплашена и първоначално се страхувах дали ще се справя, тъй като за пръв път ми се налагаше да влезна в ролята на фасилитатор. В крайна сметка с доста труд заедно успяхме да реализираме много успешни обучителни дейности, игри и забавления за децата. Разбира се, имаше и не толкова успешни занимания, но това е рискът да се занимаваш с тази работа. Винаги има възходи и падения, както и неща, които не зависят от нас и не можем да променим или предвидим, но се учим по време на пътуването. В крайна сметка успях да преборя голяма част от моите страхове. Това беше и моята мотивация да се запиша за проекта и да взема решение да замина. За мен наистина беше изживяване, което промени живота ми завинаги и той никога повече няма да бъде същия. Не мога да повярвам колко огромен отпечатък и въздействие остави у мен. Хората, които срещнах, както от организацията, така и останалите доброволци, са прекрасни. През времето, в което живяхме заедно и с някои от тях деляхме една къща и стая бяхме толкова близки като семейство. Най-хубавото е, че сме обединени от общи ценности и може би за това успяхме да създадем толкова спокойно и сигурно пространство около себе си. Разбира се, моето вдъхновение първоначално беше мястото, тъй като ми беше мечта да посетя някоя провинция на юг в Италия, а още повече за цял месец. След това и темата. Аз съм студентка по Психология и винаги ме е било грижа за човешките права. Като човек мога да кажа, че съм много състрадателна и обичам да помагам. Още когато проведохме интервюто се влюбих и в отношението на нашите обучители. Бях най-щастливия човек, когато ми писаха, че съм избрана и дори взех решение да се ваксинирам, за да имам възможност да пътувам. Към днешна дата не съжалявам, хаха.

Относно дейностите първата седмица имахме тренинг с координаторите на проекта, по време, на който научихме всичко необходимо и го използвахме през целия проект. Натрупахме толкова много знания за толкова кратко време, че със сигурност всичко това ще ни бъде полезно и ще го използваме за напред. Това беше и причината да бъде толкова интензивно, но се справихме. Успяхме да осъществим занимания в Mediterranean Hope в Шикли, където имахме възможност да говорим с бежанци главно от Африка - Сирия и Судан. Всички те бяха много отворени, разведоха ни из града и ни показаха всичко, докато се разхождахме заедно. На следващия ден успяхме да създадем различни интересни занимания за тях. Може би тук е времето да споделя вече забавна за мен история. За съжаление този ден аз не успях да присъствам на занятията, тъй като паднах по стълбата, докато излизах от вкъщи. Посетихме болница, минах необходимите прегледи и бях щастлива, че в последния момент реших да си направя застраховка. По-голяма част от лекарите говореха английски, имаше и такива, с които някакси успяхме да се разберем на италиански. За щастие нямах счупвания, единствено ужасна болка, но си взех кратка почивка и пих обезболяващи известно време. Хората от приемащата организация ми помагаха и направиха всичко необходимо, за да се почувствам добре. Също така посетихме местно училище - Liceo Scientifico Galileo Galilei, където заедно с тийнейджъри на различна възраст реализирахме дейности, свързани с темите за дискриминация, предразсъдъци, толерантност и тормоз. След това посетихме Caritas Рагуса, където дейностите не бяха толкова успешни, тъй като голяма част от участниците липсваха или закъсняха, въпреки, че ние се бяхме подготвили. Все пак направихме всичко, което можахме. Освен това там успяхме да говорим с една дама, която е търсила убежище и е получила настаняване от тях. Тя ни разказа малко повече за нейния живот. Посетихме също Марина ди Рагуса, научихме покъртителни истории за емигрантите, които живеят и работят там в много тежки условия. Срещнахме се и с деца от различни страни, които израстват там и беше удоволствие да говорим с тях, те ни посрещнаха с широко отворени ръце и сърца. Танцувахме заедно, играехме игри и се забавлявахме много! Успяхме да разговаряме с доброволци, които работят там и да научим повече за тяхната работа. Срещнахме се също с младежи, които участват в младежки обмен по Еразъм+ и заедно с тях отново създадохме различни занимания, свързани с темите на проекта. Беше страхотно изживяване, тъй като успяхме сами да реализираме всичко, което искаме. Разбира се, за тази цел няма как отново да не споменем организацията и хората, които стоят зад нея. Обучението, знанията, уменията и помощта, които получихме от тях са безценни. Накрая успяхме да направим и свои собствени проекти с наша концепция. Аз създадох уъркшоп на тема „Щастие“, където обсъждахме какво е то, откъде идва и каква е нашата концепция за него. Като цяло съм доволна от крайния резултат, тъй като темата успя да провокира голяма дискусия сред участниците и моята първоначална цел беше осъществена. В края наистина се чувствах горда от себе си, въпреки да знам, че винаги може да бъде по-добре.

Всичко това и още много относно нашите изживявания, имахме възможност да споделяме ежеседмично със слушателите на Radio Sbaglio. Това беше още едно предизвикателство, но лично за мен беше много полезно и успях да започна да говоря по-спокойно и свободно да изразявам мнението си.

Когато за пръв път видях Модика се влюбих. Остана в сърцето ми завинаги. За пръв път от много време, когато някой ме питаше как съм можех да кажа и чувствах, че съм щастлива. Храната и културата бяха невероятни. Имахме ме вечери, в които се събирахме всички заедно. Имахме българска вечер, където всички успяха да опитат традиционни български ястия, слушахме и пяхме наши песни, които много се харесаха. За пръв път опитах пица с конско месо и видях такава с пържени картофки върху нея. Първоначално бях шокирана, но после се оказа, че е нещо съвсем нормално за Сицилия. Дори няма да коментирам пастата и тирамисуто. Най-доброто джелато и каноли. И любима ми остана скачата с домати и патладжан. Относно напитките джинсенг кафе и модиканският горещ шоколад нямат равни! Последно, ако се чудите дали да се впуснете в подобно приключение, не се колебайте. За мен си заслужаваше на сто процента.

Translate this website