[English version below]

Какво точно значи да си европейски доброволец?

Ами... Трудно е да се вкара в думи. То е... ъм... по-скоро е усещане. Усещане за принадлежност. То е да рискуваш и да направиш избор. Да избереш да се бориш. Да се бориш за промяната. Да се промениш, за да обичаш. Да обичаш, за да посрещнеш бъдещето си.

Но нека отидем малко назад във времето.

Първият първият път, когато отидох в друга държава, беше през 2012 година - първото ми голямо приключение. Само на 15 години отидох на младежки обмен в Сивас, Турция. Не можете дори да си представите какво животопроменящо изживяване беше това за невежият тогава тийнейджър, който никога преди не е напускал страната си. За първи път чух за младежкото джброволчество в чужбина от полските и турски участници, които разказваха невероятни приключенски истории за посетените от тях страни. По това време бях прекалено млад, за да бъда доброволец, но точно в този момент го сложих някъде в задната част на съзнанието си и чаках подходящия момент.

Превъртаме на бърз оборот към януари 2019 година.

Студент съм последен семестър в Hochschule Rhein-Waal в Клеве, Германия. Остава ми да един последен изпит по международни финансови пазари и да си предам дипломната работа и най-накрая официално съм бакалавър. Настроението ми е странно. Знам, че трябва да си намеря работа и да започна да градя кариера, но нещо в стомаха ми се свива. Не съм сигурен с какво точно искам да се занимавам. А решението е трудно. Не искам да прибързвам и след това да съжалявам, че съм поел по-път, който не ме прави щастлив. Имам нужда да си избистря съзнанието

Точно тогава, на една от последните ми лекции, провидението като че ли се разкри пред мен. Имаме гост на лекцията. Доброволка от Италия ни разказва за възможностите, които предлага Европейският корпус за солидарност. Съзнателно решавам, да не го приемам за случайност.

Четири часа по-късно съм пред компютъра и търся проекти, за които да кандидатствам. Нямам много претенции. Нека само да е топло, ако може.

На 14 февруари – само около месец след това, кацам в Италия.

Въпреки че наистина съм изкушен да опиша всяка малка подробност от всеки ден през последните три седмици, отново съзнателно, няма да го направя. То е все едно да обясня колко красив беше залезът преди два дни в Палацоло сул Оль о– занимание обречено на съкрушителен провал. Мога да опиша в детайлност всеки цвят, нюанс, блестяща светлина, и пак няма да добиете и най-бегла представа ако не го видите с очите си. Затова ще ви покажа снимки:

Ако всяко решение, което някога съм правил ме е довело до това да съм тук в този момент, не съжалявам за нищо.
Рискувай да направиш избор. Избереш да се бориш. Бори се за промяната. Промениш, за да обичаш. Обичай, за да посрещнеш бъдещето си.
ПП: Имам опасения, че стомахът ми е перманентно разтегнат от вкусните италиански гозби, които ме задължават да ям ежедневно.

English Version:

What is it to be a European volunteer? Well ... It's hard to get into words. It is ... um ... it is a feeling. A sense of belonging. It is to risk and make choices. To choose to fight. To fight for change. To meet your future.

But let's go a little back in time.

The first time I went to another country was in 2012 - my first big adventure. Only 15 years old I went to a youth exchange in Sivas, Turkey. You can not even imagine what a life-changing experience this was for the ignorant then-teenager who had never left his country before. For the first time, I heard about the childhood wonder felt abroad by Polish and Turkish actors who were telling amazing adventure stories about the countries they visited. At that time I was too young to be a volunteer, but right now I put it somewhere in the back of my mind and waited for the right moment.

We are now rolling out into January 2019.

I'm a student in his last semester at Hochschule Rhein-Waal in Clay, Germany. I have one last exam on international financial markets until I pass my diploma thesis and I'll officially have my bachelor's. My mood is strange. I know I have to find a job and start a career, but something in my stomach is shrinking. I'm not sure exactly what I want to do. And the decision is difficult. I do not want to rush and then regret that I have taken a trip that does not make me happy. I need to clear my mind.

Just then, on one of my last lectures, the way forward seemed to be revealed to me. We had a guest at the lecture. A volunteer from Italy told us about the possibilities offered by the European Solidarity Corps. I consciously decided not to accept it as an accident. Four hours later, I'm at my computer and looking for projects to apply for. I do not have many requirements. Let it just be warm if possible.

On the 14th of February, just a month later, I land in Italy.

Although I'm really tempted to describe every little detail every day in the last three weeks, again consciously, I will not. It's like explaining how beautiful the sunset was two days ago at Palazzo del Oul, an impossible task. I can describe in detail every color, shade, shining light, and you will not get the slightest idea if you do not see it with your eyes.

If any decision I've ever made leads me to be here at this moment, I'm not sorry for anything.

Risk to make a choice. You choose to fight. Fight for change. You change to love. Love to meet your future.

PP: I'm afraid my stomach is constantly stretched by delicious Italian dishes that make me eat daily.

Translate this website